В kои държави са най-популярни сглобяемите къщи?
Смята се, че технологията на сглобяемите къщи за първи път е изобретена и тествана в Канада. През ХХ век, след края на Втората световна война, имало истински бум в строителството на сглобяеми къщи. В Канада пристигнали много имигранти от Европа, Азиатските страни и Южна Америка. Канада е богата на гори и там е било възможно да се построи къща от дървен материал бързо и сравнително евтино.
Освен това американците в САЩ получиха възможност да закупят собствени крайградски къщи на изплащане. За да се задоволи огромното търсене на индивидуални жилища, помогнаха сглобяемите къщи. Най-важното е, че технологията позволи да се изградят много на брой такива къщи, бързо и ефективно.
Германия също се счита за алтернативната родина на тази строителна технология. В кризисните 30-те и следвоенните години хората започнаха активно да мислят за икономично и евтино строителство.
Днес сглобяемите къщи се строят най-много в най-напредналите и в най-индустриализираните страни по света. Те са основният тип нискоетажно строителство в Скандинавия, Финландия, Германия, САЩ, Япония, Австралия и Канада. Там 7 от всеки 10 ниски сгради се изграждат по тази технология. Сглобяемите къщи в Европа и Скандинавия са популярни повече от пет века. В Норвегия има сглобяеми къщи, построени преди 200 години. Тази продуктивна технология на строителство на къщи, обикновено наричаме финландска или канадска. Според тази технология са изградени и продължават да се изграждат не само частни къщи, но и три- и четириетажни големи многофункционални сгради. Законодателството на Япония и няколко европейски държави предвижда изграждането на сглобяеми къщи с височина до 7 етажа. От 60-те години на миналия век сглобяеми къщи се строят и в Русия. Там опитът в изграждането на такива къщи е взаимстван най-вече от съседна Финландия.
Независимо от страната и региона, сглобяемите къщи са по-евтини от останалите видове с около 1,8 – 2,5 пъти, докато животът им на експолатация е 100-150 години (в зависимост от технологията). Сериозната сеизмична стабилност на сградите позволява използването им в региони като Южна Америка, Япония и Източна Русия.
