Строят изследователски център захранван със соларна енергия в помощ на изчезващото езеро Чад
Езерото Чад е от огромно значение за поделящите си го държави – Чад, Камерун, Нигерия, Нигер. То е не само източник на питейна вода за населението на тези страни, но и блатистите му брегове позволяват отглеждането на различни култури.
Някога, учените смятат, Чад – или просто „езеро“ на местното наречие – било вътрешноконтинентално море. През годините, много пъти мени драстично размера си. На няколко пъти – преди 22 хил. години, през 8500, 5500, 2000, 100 години пр. Хр. е било почти изцяло пресъхнало. Сведенията учените черпят от скалите по дъното му. Пак те, говорят, че през 4000 г. пр. Хра. Чад е с внушителната площ от цели 1 млн. кв. км. Едно от най-големите езера в света през 1823г., през 1960г. е с площ от 26 хил. кв. км. Днес, те са сведени едва до 1500 кв. км. Процесите на намаляване обема на водите се дължат на засилената употреба на вода от околните държави със сух климат, но и самото глобално затопляне. Представете си момента, в който езерото отново ще изчезне! Тази тенденция носи огромна заплаха за целия регион. Според изследователи, този момент наближава.
В помощ на спасението на Чад се предлагат различни варианти. През 1960г. е обмислен план за отклоняване на река Убанги, за да се увеличи дебита на Чад и съответно да се водоснабдяват нормално 9-те милионите жители на централна Африка, зависими от него. Индиректно, изчезването на Чад би засегнало още 30 млн. души, живеещи в региона.
Актуално към момента е друго решение, което вече се привежда в действие. Базираните в Кaмерун архитекти Hermann Kamte & Associates са проектирали специална соларно захранвана изследователска база, която да работи за спасението на Чад. Част от нея ще бъде инсталация за обезсоляване и лимнологичен център, който ще се нарича „Забравените – мъртви или живи“. Станцията ще стартира процес, който учените се надяват природата да подеме с времето.
Центърът ще бъде база на учените, които ще изучават езерото и неговите околности в търсене на устойчиви решения на проблема. Вече са разработени подробни планове и са направени анализи на обвързаните с езерото растителни и животински видове. Обезсоляващият център на място ще обработва солената вода от Атлантическия океан, която ще бъде доведена на място със система от тръбопроводи. Обезсолената вода ще става част от дебита на езерото.
Особената форма на центъра е специално подбран от архитектурното бюро. Избрана е форма – амфибия, която да се слива с околностите.
Строежът на центъра и тръбопровода стартираха през 2016г. и е предвидено да продължат до 2026 година. Около езерото ще бъде засаден пояс ниска и средна растителност и дървета, през 2020г. Очаква се те да поемат с времето дейността по регенерация на езерото. През 2080г. доставката на вода от Атлантическия океан ще бъде прекратена, тъй като тогава би следвало природата да е поела съдбата на езерото в свои ръце.
Граници пред архитектите на бъдещето няма. Вие, едва ли имате нужда от къща или изследователска станция, в езеро. Но пък можете да помогнете по свои начин на природата – като изберете дървена сглобяема нискоенергийна къща, чийто отпечатък върху околната среда е много по-нисък от този, на стандартните монолитни постройки. Освен това, отличната изолация на RichHouse, означава снижени сметки за електричество. Ако решите, можем да ви изградим и дом, изцяло съобразен с изискванията на пасивните къщи, превръщащи се в стандарт в световен мащаб. Изборът е ваш – всичко останало, оставете на нас: RichHouse – нискоенергийни сглобяеми дървени къщи.