Блог

Където и да бродим по света ние, българите, си оставаме здраво свързани със земята си – нашата, родната. В душите ни звучи родопска гайда, а баба ни вари компоти и сладко от ягоди, докато ние умилени се въртим край нея, омагьосани задаваме хиляди въпроси и ентусиазирано питаме с какво да помогнем. Всеки от нас къта подобни мили спомени в душата си и ако има късмет, а и достатъчно желание, идва ден, когато връщайки се към тях в опит да избяга от забързаното си ежедневие, го спохожда интересния въпрос – „А защо не създам това, сега, за себе си семейство?“

Ами да, защо не? Избра мястото, всъщност, май отдавна си го избрал и си знаеше, че това е то, твоето си, където ще си е твоята традиционна каменно-дървена като-от-едно-време къща. С огнище, китен, потънал в мушкато и зелении двор и изобщо, всичко, както си трябва.

източник на снимката: otbivki.com

Но да караме подред: първо е време да видим, какво точно представлява според теоретиците българската възрожденска къща, апропо архитектура: Тя въплъщава изцяло традициите, бита, нравите на нашият народ, поради културната ни изолация от останалия свят по време на османското владичество. Появява се края на XVIII век и се променя и развива под влиянието на културния, икономически, политически живот. Съобразена е с географските особености и традициите на съответното населено място.

До 30-те години на XIX век възрожденската къща се появява предимно в планински райони, в няколко процъфтяващи български селища – Мелник, Копривщица, Сопот, Трявна, Жеравна, Котел, Боженци, Банско.

Следващият етап на възрожденското жилищно строителство е до 60-те години на XIX век. Подемът на занаятите и търговията води до преселение към градовете, където всеки отнася своята естетика и я вгражда в своето си кътче. Древен Филипополис се установява като важно културно и стопанско средище. Зараждащата се буржоазия има по-високи изисквания към жилищното пространство. Домът вече е не просто място за сън, извършване на домакински дейности и евентуално време (работа) със семейството, той вече включва повече, по-просторни помещения и носи и декоративни и представителни функции.

Последния етап на развитие на българската възрожденска къща е от 60-те години на XIX век до Освобождението през 1878 година. Продължава разцвета и в Пловдив и в селищата, попаднали под неговото влияние. В другите населени места тя вече е намерила своя облик и го пази през годините.

източник на снимката: otbivki.com

Голямо е разнообразието на възрожденски къщи, от които можеш да избереш своята. Обикновено се групират в зависимост от топографията на района – планински и полски; строителния материал от който са изградени – каменни, дървени, от кирпич, плет и смесени; по конструкция биват с носещи зидове, стълбово-талпени, паянтови, смесени; по планово съдържание – чардачни и безчардачни, а по композиция – симетрични и несиметрични. С удоволствие ще ти посочим предимствата на всеки тип и ще ти помогнем да направиш своя избор.

Междувременно, само да припомним, че архитектурата на Възраждането оставя своя отпечатък не само върху жилищното строителство. Изграждат се и различни обществени и търговски сгради (Търново, Сливен, Сопот, Севлиево, Карлово), часовникови кули, черковни камбанарии, манастирски комплекси (Рилски, Роженски, Троянски, Преображенски манастир), училища, мостове (Покритият мост в Ловеч), ханове, чешми.

Днес тези места са застинали във времето и сърцата ни. В търсенето ни на корени и спокойствие се връщаме към Възрожденската къща, през XXI век. Чардакът, кладенеца, огнището, зелената градина са мечтаното място за отдих и градеж на спомени на много от нас. Щом стигна дотук с четенето, вероятно и на теб.

След като разгледаш галерията ни от възрожденски къщи от различни български кътчета, погледни и нашите раздели еднофамилни къщи, къщи за гости, бунгала. Сигурни сме, че ще откриеш нещо свое и там.