Блог

Зеленият лук е разпознат като култура с висока полезност още в древността. Любим е бил на елинските войни и атлетите – ползвали го като вид „допинг“. Предпочитан е бил и от други древни общества и народи.

Днес, полезностите му са всепризнати и търсени. 100 грама зелени пера съдържат 32 калории и 0.19 грама мазнини. Съдържа витамин А, витамини от група B – особено B4, витамин C, E. Богат е и на минерали – желязо, калий, калций, натрий, магнезий, фосфор.

Зеленият лук е некапризен, без особени претенции към топлина и светлина. Вегетационният му период е кратък, заради което е много подходящ за засаждане като предкултура, преди основните зеленчукови култури.

За да си отгледате предзимно зелен лук в оранжерия, се нуждаете от по-едър арпаджик (балучка) с диаметър поне 2,5 см. Висока влажност на въздуха, комбинирана с тъмно помещение с температура около 12-15 градуса, резултира в т.нар. „форсиране“ на посадъчния материал – в случая, луковиците. За да ги „събудите“ може да използвате и друг подход – струпайте ги на купчина на закрито, върху циментов под (примерно пътеката в оранжерията, ако имате такава), залейте с топла (не повече от 45 градуса) вода. Повторете на следващия ден. Изберете арпаджика с поникнали къси коренчета. Оставете разстояние в реда 5-8 см, същата дълбочина (по-голяма е по-добре). Покрийте с почва. Полейте внимателно.

Поддържайте положителна температура в оранжерията, ако искате зеленият Ви лук да се чувства и развива добре. Ако почвата е много бедна, то наторете (азот, фосфор, калий), когато растението вече има едно – две листа. Вътрешни допълнителни полиетиленови тунелчета, поддържат необходимата температура и условия за отглеждане на зелен лук цяла зима. Следват редовни поливки, до поникването. Не забравяйте и да плевите, когато е нужно.

Можете да съберете реколтата си зелен лук около 35 до 45 дни след засаждането. Добре развитата листна маса означава достигане на зрялост на растенията. Ако искате, зелен лук може да си отгледате не в оранжерия, а в сандъче – за нуждите на домакинството.