Блог

Кой не обича лешници? Любимо лакомство са от стари времена. Римляните и гърците ги похапвали с удоволствие. Листата им пък, ползвали в медицината.
Родината на лешника е Мала Азия. Китайски ръкописи сочат, че още преди 5 хилядолетия дивите лески са били ценени, търсени, отглеждани. Турция днес е най-големият производител и износител на вкусните ядки. Следват я Италия, Испания и САЩ. Днес най-разпространен лешникът е в Средиземноморието.

Лешникът е с латинско наименование е Corylus. То най-вероятно произлиза от korys – гръцката дума за шлем. Обяснява се с типичната форма на ядката.
Различните видове на Corylus надхвърлят сто. най-обичани и ценни от стопанска гледна точка са обикновения лешник Corylus avellana и донякъде по-едрият цариградски лешник Corylus maxima.

Продуктите, които имат за своя основа лешника са масло, олио, брашно, есенции. Най-често се консумират ядките – осолен, сурови, печени, подправени, в сладка коричка, в различни сладкиши и ястия.

Ползите от лешника за нашето здраве са много. Той съдържа големи количества витамини B1, B6, B9. Източник е на фибри. Богат е и на мед, калий и магнезий. Ненаситените мазнини в състава му са 88%.

Как да си отгледате лешник? Той е храст – столетник с коренова система с дълбочина до метър и половина. Самоопрашва се. Засейте през есента. Обикновено се вкореняват издънки. Изберете богата, пропусклива почва. Corylus обича светлината, но не и големите горещини. Края на зимата е първия му цъфтеж. Сравнително студоустойчив и сухоустойчив е. Най-подходящо е капковото напояване. Редовно подхранвайте с минерални торове, а веднъж на 2-3 години с органични. Лешника се нуждае от редовна формираща резитба.

Любопитен факт е, че лешниковата коренова система е много добър и желан домакин за популярните в цял свят трюфели. С цел съвместното им отглеждане, преди засаждане, коренът на фиданката се микотизира с трюфелов мицел. Плодове и под, и над земята, очаквайте след третата година.