Кукурякът – цветето на зимата
Зимата е сезонът, през който прекарваме най-малко време навън. Студът, вятърът, снегът на са благоприятни условия за плаж и разходки – да не говорим за минусовите температури и бръснещия вятър, които зачервяват всички видими участъци от кожата и те карат да бързаш да стигнеш, закъдето си тръгнал. Зимата е копнеж за топлина и запалена камина едновременно. Тя е Коледа, Нова Година, празнично време, когато особена радост носи топлината, докато кратка сверка с прозореца ти показва – да, навън е ужас. Зимата обаче, спокойна и мека е безкрайна радост, ски, шейни и снежни човеци и ангели. зимата е…
Всеки да довърши изречението по желание.
Зимата е сезонът, когато дърветата, с изключение на вечнозелените, ами, нямат листа. Оголените клони са тъжни. За цветя пък – да не говорим. Та какво да расте в този студ? Е, добре де, кокиче, минзухар, на първа пролет и нарцис и невен, но друго – забрави.
Всъщност, това не е съвсем така. Има един вид, които си се чувства съвсем добре през студените месеци и най-невъзмутимо цъфти. Това е кукурякът. Месеците от декември до март са времето, когато той е в пика си.
Латинското наименование на кукуряка е хелеборус Helleborus. Това всъщност, е цял род градински и диви цветя, които принадлежат към семейство лютикови. Средна Азия и Европа са техния ареал. Основен ествествен хабитат на растението са Алпите.
Кукурякът се отглежда от дълбока древност и е герой в не една и две легенди. Някога, го използвали за да отпъждат далеч вещиците. Пръснат по пода пък, гонел злите сили. Използвали са го дори като химическо оръжие срещу врагове. Отглеждан бил масово като лечебно растение. Днес край руините на манастири и параклиси се намират огромни колонии от растението. Хелеборус е многогодишен вид, които и днес се използва широко в народната медицина и хомеопатията. Съдържа амотиди – голяма група лакалоиди. Някои от тях са отровни, погълнати в големи количества.
Има и стъблени, и безстъблени видове кукуряк. Цъфти в бяло, жълто, розово или пък пурпурно.
Черният кукуряк (H.niger) е с отличителни, прилични на чинийки бели до светлорозови цветчета. Корените му са черни и на тях той дължи името си. Височината на този вид кукуряк е 10 до 30 см. Има свои подвидове. От него е тръгнало името „Коледна роза“ на кукуряка.
В България най-разпространен е миризливият кукуряк – (Helleborus odorus).
Той е зелен на цвят. Ориенталският кукуряк (H. orientalis) пък, е с кремав цвят, който с времето преминава в наситено розово. Бели цветове освен черния кукуряк има и кавказкия (H. guttatus/H. caucasicus) – неговите обаче са с големи червени точки на белия фон, а отвън са обагрени в розово.
Кукурякът набира все повече популярност като градинско растение. Той изобщо не е претенциозен. И да е на сянка – ще расте. Все пак, добре е да му осигурите малко слънце – ще разцъфне в цялата си прелест. Не прекалявайте обаче, пряката слънчева светлина не му понася. Най-добре е да го засадите под дърво с опадни зимата листа. Така лятото ще е на сянка, а зимата ще има достъп до светлина. Ако има как да му осигурите добре дренирана, богата почва, още по-добре. Може да се отглежда и като саксийно растение. Дръжте на хладно и не го оставяйте да изсъхне.
Ако пък копнеете за още зеленина зимата – оранжерията е Вашето решение.
